Попа, даскала и кмета стояли на една маса в селската кръчма. Към тях с кръшна походка, важно приближила знойна, беззъба сервитьорка.
- Какво да бъде днес, момчета? - с усмивка попитала важните гости тя.
- Да бъде... - първи обадил се попа - Неговата воля, както на небето, така и на земята...
- Ясно, ясно... По избор на бармана - прекъснала го сервитьорката.
- За мен - втори продължил даскалът - нека бъде нещо над 40 градуса, но по-малко от 60.
- Ееех, Даскале, с тия ваши сложни уравнения... Но добре, че освен красива съм и умна. - и без да му мисли, записала един чай в тефтера си.
- А вие, какво ще желаете, кмете? - попитала с най-широката си усмивка и последния важен гост сервитьорката.
- Аз искам... - замислил се кмета - Искам това, което и цяло село! - категорично отсякъл и тропнал по масата.
- Ах, че сте нетърпелив! - свенливо отвърнала сервитьорката - Ама... изчакайте барем да ми свърши смяната.