Втори януари беше ден, предназначен за екскурзии. Времето беше ясно и студено. Силният вятър с настървеност плющеше по знамената на различните държави, високо веещи се на пилона между нашия и отсрещния хотел. Трябваше да тръгнем точно в 9 и автобусът отдавна бе пълен. Симеон търпеливо ни броеше за пореден път, но не! Една доста възрастна госпожа, която той ласкаво и съвсем без ирония наричаше "мамчето", липсваше.
Ето, че най-после и тя се появи от първата врата и високо каза:
"Извинявам се на всички. Търсех си чантата."
"Къде я намери?" - извика съпричастно един.

"Тя била в ръката ми."

Последва бурен смях.
Тук ли Смеони намери на лаптопа си: "Не се завръщааааай, не, недей..." - и ни я пусна?
"Ама и аз, каква песен намерих! - самоукори се той. - Исках да пусна българска песен и ето на какво попаднах!"
Който твърди, че само западноевропейските пенсионери ходели по екскурзии, да знаете, че не е прав. Открих, че любознателни нашенски пенсионери също щъкат насам-натам по света. Основното ядро на 40-членната ни група представляваха няколко възрастни двойки, които така си ходят по екскурзии от доста време. Двама от тях седяха точно зад нас и през цялото време или хрупаха чипс, или белеха мандарини, от което целия рейс заухаваше, или се черпеха с уиски "да се стоплят". И си разказваха стари вицове и спомени от други екскурзии.
Отправихме се към Ровен. Вече имахме екскурзоводка. На руски език. Мария. С дълга черна коса, светлосиньо спортно яке, светлосини джинси, възкъси и провиснали на коленете; под тях се подаваха черни плътни чорапи и груби черни обувки с дебел ток. Имаше и кръгла превръзка на дясното око. Освен тази запомняща се външност, трябва да се отбележи, че тя говори в продължение на няколко часа - история, политика, изкуство, бит... като за разлика от Симеон не четеше.
Пътят беше ослънчен и от двете страни се редуваха зелени маслинови дръвчета и дървета с кръгли корони от меднокафяви неопадали листа, които страшно ме очароваха и едновременно с това озадачаваха какви ли могат да бъдат. Истинска красота.
Производството на зехтин и на вино са сред водещите отрасли в икономиката на Хърватия. Най-богата фирма в страната се казва "Ина" и естествено се занимава с производство и търговия на петролни продукти. Най-голямата верига магазини за хранителни продукти е "Меркатор". Словенски фирми, използвайки структурите, изградени по Титова Югославия, оказвали силна конкуренция на местните стоки. Това - от беседата на екскурзоводката.
Ровен е морски град. С каменни улички и старинни сгради. Част от улиците завършват директно в морето. И въздухът миришеше на море. Солено Адриатическо море.
На един хълм се издига старинна катедрала, която посетихме. Първото й име било "Св. Юрий", ала после морето изхвърлило на брега саркофаг с мощите на Великомъченица Ефросина, която три пъти възкръсвала след различните методи, с които се опитвали да я умъртвят, докато накрая не й отрязали главата. Кърваво Средновековие! От хълма, между високи зелени дървета, се откриваше прекрасна гледка в околността - морето; в далечината - вили.
Тук екскурзоводката ни обясни, че през лятото Харе-Кришна си правели фестивали, които били любопитна атракция за туристите. Кришнарите бил толкова многобройни, че можело по погрешка да се помисли, че това е основната религия в Хърватска.
Пред входа на катедралата един мъж продаваше сувенири. Ако искате да си купите нещо типично за Хърватска, не бива да отминавате различните по големина кръгли къщички, имитиращи, че са изградени от камък. Това са кожуни - къща сред полето, където била оставяна храна за занимаващите се със земеделие. Подобни имало и в Северна Италия, но с по-друга форма.
Слязохме по стръмна каменна уличка с много дюкянчета за сувенири, повечето - "Made in China", естествено.
Попитаха групата дали искаме да ни бъде организиран обяд, но отказахме. Ето защо продължихме директно към Пореч.

© Електронно списание LiterNet, 22.02.2010, № 2 (123)