В СУПЕРА
Купих си любимия вестник от будката наблизо и докато го разлиствах, стигнах неусетно до супера. Ние така му викаме на магазина – той не е супермаркет, нито е маркет, нито супер, но така му остана името. Нали знаете, името, с което ви помнят, най-често е измислено, та да прикрива истината.
Умен съм, плашлив и съобразителен човек, затова предупредих една от касиерките, че влизам вероломно в шопа, въоръжен с вестник отвън. В смисъл, че вестникът е чуждо тяло за магазина, нищо че вътре също се продават разни многотиражки, произведени от вестникарска хартия. Продават всичката жълтиния на света, но моят любим вестник не го предлагат. Така е винаги – хубавото не се продава, него само го търсят. Въпреки това, нали съм парен, духнах кашата:
- С вестника влизам – викам – в магазина! Ето го! - Размахах газетата да се вижда добре, че не е местна.
Касиерката ме изгледа безразлично и премести погледа си към по-благополучно място.
Натоварих количката с храна за тялото, то затова му викат суп ...