В света на сенките
/по поредицата за Амбър на Зелазни/
На огромната поляна – почти стадион, се сражаваха двама рицари. Зелен и червен.
Кипеше страшна битка. Мечовете се сблъскваха, щитовете трещяха, копията отдавна бяха станали на трески и хитри овчарчета ги събираха като запас за зимния огън…
Изведнъж отгоре падна сянка. Грамадна ръка в зелена ръкавица вдигна нависоко рицаря със зелен плащ. Да нанесе удар отвисоко по червения. Който, обаче, също полетя във въздуха – гигантска ръка в червена ръкавица изравни позициите…
В този момент отгоре се появи още по-голяма ръка, украсена от пръстен със зелен камък. Но зад облака излетя друга чудовищна ръка – украсена от пръстен с червен диамант…
Ръцете се сборичкаха. По-дребните – явно куклени, се отпуснаха, а рицарите-марионетки направо се сринаха на земята…
Над облаците две още по-гигантски глави се спогледаха. Да продължат ли сражението с куклите и кукловодите или да си починат малко?
Щото – все тая. И двете глави бяха на раменете на един великан, разиграващ си битките…
Погледнаха към третата глава на раменете. Тя се прозина:
- Скука, братчета! Я да оставим избора на късмета, а ние да дремнем… Който и да победи – все наша марионетка е, нали? Важното е шефът да е доволен от играта…
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
напомни ми един фантастичен разказ... -
Благодаря, Миночка, Надя!
-
То да бяха рицари, пак добре щеше да е, сенсей. Те имат кодекс на честта, а то - ламя, с кой я знае колко глави. Да му мислят овчарчетата, пардон овчиците.
-
Много образно си обрисувал ситуацията в държавата, то не беше, клеветене, не беше изчегъртване, ама накрая, каквото и да стане, гладни рицари винаги ще има и ламя, която да им откъсне главите, ако шефа им не е доволен! Браво, хареса ми !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Именно - за Амбър.