В съня ми: тя беше прекрасна. Пееше ми песен, дори не знам каква. С поглед право в мен и моят - в нея. Изтръпнах само при мисълта, че може би пее само за мен.
В съня ми: я слушах в захлас, не можех да откъсна очите си от нея. Мислех си колко е съвършена и как силно искам да е моя. Но се ядосах, защото, всъщност, беше с друг.
В съня ми: песента ù свърши и аз се разстроих. Станах и тръгнах нанякъде, просто за да не види сълзите ми. Но, колкото и да се опитвах, не можех да скрия тъгата.
В съня ми: Тя ме последва и ме попита "Какво ти е?".
А аз успях да кажа само едно "Нищо...".
Но тя не спираше да ме разпитва.
В съня ми: аз се преструвах, че правя нещо с гръб към нея - само и само, за да се разсея и да избегна въпросите. Когато...
В съня ми: Тя ме прегърна и ми прошепна "Искаше да ме целунеш, нали?".
Тук аз мълчах дълго време и не помръдвах - не можех. Защото не знаех какво да отговоря. 
Но в съня ми: аз реших да съм смела и тихо отговорих "Да".
Сънят ми свърши, както и тази мечта.