Любослав се взираше в тъмнината, а тя бе събрала в шепи гласове от миналото и се забавляваше да ги писка до ухото му един по един.
… -Колко е часа, Лили? И пак си пила!
-Пийнахме с колегите след работа, нали ти се обадих? – гласът на майка му губи своята веселост и в него се промъква раздразнение. – Какво толкова е станало?
-Нищо не е станало, само дето е 10 часа вечерта.
-Престани да се държиш като ревнив селяндур!
… -Мамо, гладен съм това хленчещо гласче е неговото собствено.
-Иии, Любко, моля ти се, бързам. Виж какво има в хладилника.
-Грах. Не обичам грах. Опържи ми картофки.
-Нямам време, моето момче. Виж там, имаше сирене ,салам, пастет, варени яйца… - малка пауза. – Любко, ако татко ти пита, аз съм у леля ти Надя. Чу ли? У леля Надя! – настойчиво повтаря напрегнатия й шепот.“
… Глух удар от юмрук в стена.
-Цялото село ми се смее в очите!
-Тихо, моля ти се, ще събудиш детето! ...