Никюпското съкровище – книгата на любовта
Вратите на Каса ди Фердинандови се затръшнаха зад гърба ми със зловещото скърцане на отдавна неупотребяван девствен пояс. Мрачният карталски въздух заглушаваше стъпките ми, така че нощната тишина се нарушаваше единствено от звука на запалката ми и мистериозното шумолене на последните две мозъчни клетки, спорещи за местонахождението на Фердинандова в пустия ареал на черепа ми. С рязко движение на мисълта прекратих спора им, тъй като планът бе изникнал в съзнанието ми още с първите думи на дон Чаво. Повече от ясно бе, че този случай ще се реши не с груба сила, а с изтънчената дейност на малките сиви клетки. Извадих blackberry-то от джоба си и със заучено движение преодолях firewall-а на WiFi мрежата на строителния клан. За секунди вече бях в личния компютър на Русокоска. “Въведете парола”, ме подкани mainframe-а. Мислех точно 3.14 секунди, след което въведох “Сатър”. “Access granted”, приветливо се усмихна дисплетя на blackberry-то.
От пръв погле ...