7 февр. 2015 г., 23:34
4 мин за четене
Ваканцията
е времето, когато изкарвам някой лев – недопустимо е да гледаш как родителите ти се пенкат от тъмно до тъмно, а ти се шляеш безгрижно по сокаците.
Затова с желание и интерес приехме с Ицо, да помогнем на учителя по химия, при неговите опити за получаване по нов начин на анилинови бои.
Нямаме представа в какво точно се състои работата - при всички случай няма да копаем, или мъкнем тарги с бетон по скелите… Дори нескрито се радваме, че ще станем съпричастни в откритие, че сме предпочетени пред съучениците, пък и другаря Дяков каза, че накрая ще ни плати – очертава се едно приятно и любопитно лято…
Дяков е най-възрастният учител в Техникума, но няма излъчване на даскал – съсредоточен и педантичен, не толкова към учениците, колкото към себе си.
През първият работен ден стана ясно, че работата ни е просто песен – два медни казана с някаква миризлива черна течност, която трябва да бъркаме непрекъснато с дървени бъркалки. Добре, че тоалетната е на няколко метра от нас, та тичешком ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация