Четвъртата чаша Джак също имаше вкус на Джак.
Никога не можеш да си сигурен, докато не провериш. Барманът ме погледна с разбираща усмивка. Вече бях напълно убеден, че някъде има училище за бармани, в което преподават точно такива усмивки. В трети бар, трети ден, виждам едно и също. Съчувствие. Явно ме бяха объркали с някой, който пие лек алкохол. Хората с бирата имат нужда от съчувствие. Аз се нуждая от още уиски, от още два дни отпуска и евентуално от кофа, в която да се изповръщам.
- Съчувствието ти не е кофа!
- А?
- Защо не ми следиш мисълта?
- Казахте ли нещо, господине?
- Не, казах да ми следиш речта.
Барманът погледна в другата посока. Ако чувството ми, че съм по-добър човек от него, не ме правеше такъв, то фактът, че казах последната дума, със сигурност ме направи. Аз: 1. Барманите във вселената: 0.
Целият бар беше свободен, но някакъв тъпак в анцуг седна точно на стола до мен.
- Има очарователен задник.
Понякога съжалявам, че съм стилно мършав. Искаше ми се да съм огромен и мус ...