Напоследък моята приятелка Лили облича все скъпи тоалети. Променя цвета на косата си. Изобщо, стана неузнаваема.

   Гледам я днес на улицата с два големи куфара, а косата и силно тупирана, прибрана в кок, с финтифлюшки в страни.

- Къде така? - питам.

- Знаеш ли, откакто останах в къщи, се чувствам окей.

Слушай, ще ти кажа нещо под секрет, но между нас да си остане! Два, три пъти в месеца ходя в Югославия.

  " Виж ти!"- мисля си. А хората говорят врели не кипели.

- Ела някой път с мен!- сепна ме тя.

- Идеята ти Лили не е лоша, ама...

- Какво ама? Знаеш ли? Когато отидох за първи път в Югославия, насила свалиха палтото ми и натикаха в ръцете ми, ей Богу, цели седемдесет долара.

- Откъде да знам? Та ние скоро не сме се виждали.

- Това е нищо. Ако знаеш, шапката ти ще падне. Пътуването до Югославия ми коства четиридесет и пет лева. С шофьора на автобуса сме сие. Ти, като че ли не ме слушаш, а?

- Защо? - отговарям. Разбрах, че си спечелила долари.

- От тук купувам разни дреболии, а там ме чака оная мъжкарана, на която пробутвам стоката и тя ми брои доларите... Веднъж преминах границата с десет комбинезона на гърба си. Митничарят ме изгледа. "Ха, сега де! Спукана ми е работата"- мислех си. Но всичко мина окей.

- Така значи, успя да го измамиш?

   Наново я гледам. Колко малко съм познавала тази жена!

- Миличка, ти пак се замисли? - прекъсва ме тя.

- Продължавай, продължавай! - настоявам.

- Знаеш ли каква шега ми направиха напоследък? Пробутаха ми фалшиви долари. Сега знаеш съм решила, такава стока да им пробутам, та дълго да говорят за мен!...