Напоследък моята приятелка Лили облича все скъпи тоалети. Променя цвета на косата си. Изобщо, стана неузнаваема.
Гледам я днес на улицата с два големи куфара, а косата и силно тупирана, прибрана в кок, с финтифлюшки в страни.
- Къде така? - питам.
- Знаеш ли, откакто останах в къщи, се чувствам окей.
Слушай, ще ти кажа нещо под секрет, но между нас да си остане! Два, три пъти в месеца ходя в Югославия.
" Виж ти!"- мисля си. А хората говорят врели не кипели.
- Ела някой път с мен!- сепна ме тя.
- Идеята ти Лили не е лоша, ама...
- Какво ама? Знаеш ли? Когато отидох за първи път в Югославия, насила свалиха палтото ми и натикаха в ръцете ми, ей Богу, цели седемдесет долара.
- Откъде да знам? Та ние скоро не сме се виждали.
- Това е нищо. Ако знаеш, шапката ти ще падне. Пътуването до Югославия ми коства четиридесет и пет лева. С шофьора на автобуса сме сие. Ти, като че ли не ме слушаш, а?
- Защо? - отговарям. Разбрах, че си спечелила долари. ...