Вампир
Вампир.
Така я нарекоха те. Вампир!
Беше по залез слънце. Пръстта върху ковчега на мъжа ù още не се бе слегнала, когато Невена ги чу. Блъскаха по дворната врата и крещяха. От всички обиди тя запомни само тази – вампир. Хората нахлуха в дворчето. После влязоха в къщата. На прага се смълчаха и я загледаха слисано. Невена стоеше пред тях цялата в бяло. В сватбения си тоалет. В кестенявите ù коси имаше булчински венец. Очите ù бяха мътни и дълбоки, сякаш хиляди реки бяха излели в тях мръсотията и мъдростта си. Тези очи не питаха защо са дошли неканените посетители. Те знаеха. Идваха за нея. И тя ги чакаше.
Сред вцепенението някъде най-отзад се дочу пискливото гласче на Даскала:
- Какво стоите? Хванете я вампирката! Или искате още някой си изгуби душата заради нея. Какво стоите, бе хора?
След тези думи тълпата се надигна, заръмжа и се нахвърли върху Невена. Задърпаха я, заблъскаха я. Сетне я повлякоха през двора към кръчмата. Там я завързаха за старата круша и я изоставиха. Само Даск ...