Живея в малко градче, а къщата ни е близо до жп гарата. Мама продава билети на пътниците и ние с Катето/ по-малката ми с две години сестричка/ често ходим да гледаме профучаващите влакове. Броя вагоните и гледам локомотивът, който е начело на влака.
- Пуфффффффффф пафф... - крещим и тичаме по перона...
Къщурката ни е малка, с две стаи и кухня. В едната стая спим аз и Катето, а в другата мама и баба Христина.
Не ви казах, че аз съм Ваньо, но когато не слушам мама сериозно ми вика „Иванеее…” Това ееее…накрая винаги ме сепва и заставам мирно. Приятелите ми ме наричат Ян Бибиян, а баба – царят на щуротиите…
Утре е първият ми учебен ден. Записаха ме в първи клас. По-големите момчета, с които си играя казват училище - мъчилище и аз съм много притеснен как ще го карам. Цяла нощ не спах и се въртях в леглото. На сутринта мама ме събуди и ми сложи закуска в чантата, защото стомахът ми се беше свил и не можеш да преглътна и троха. Набрахме цветя за учителката и тръгнахме. Баба изля пред мен един ...