Тошо Михайлов лежеше на земята и се опитваше да каже нещо. Но не се получаваше. От устата му излизаше само мучене. Пред очите му се редуваха черни и бели кръгове, ту се приближаваха, ту бягаха надалече. Дясната му буза, която приличаше на свинска го болеше, все едно му бяха залепили нагорещена ютия. Опитите му да се изправи свършиха само с изпъване на шията, а късите криви крачета просто не слушаха. Малката руса скубла, с наболи мустачки като на гимназист от осемдесетте години се явяваше негова жена, обикаляше в кръг и сопранираше - Мечо, много ли боли?
Мечо, стани! После завряка - Убиец! Неблагодарник, тъпанар!... и пак - Убиец! В ъгъла на стаята стоеше спокоен и опипваше кокалчетата на лявата си ръка Васето. Той беше човекът събрал всички качества изстреляни от Тошовата буля с фалцета си, доближаващ най-добрите изпълнения от радио “Класик”.
А съботата започна обещаващо - ранна пролет, зелени, разцъфтели дървета, птиците по тях. Много хора използваха хубавото време за разходка след ме ...