Бях в 5 клас, когато се запознах с Жоро, той беше момчето от съседното село. Сестра ми ходеше с негов приятел и всеки ден идваха вкъщи. Аз бях толкова влюбена в него, а той беше влюбен в приятелка на сестра ми. Тази моя любов не споделена продължи една година, после му изгубих следите.
Пораснах, дойде новата учебна година, бях сама в нов град, в нов клас, с нови хора.
През тези години аз не забравих черните му хубави очи и болката на онова дете, което имаше в малкото му сърчице.
След като се уволни Жоро, се виждахме от време на време, аз бях неговата поредна бройка.
Един ден си казах:
"Той не те заслужава, забрави го, не те обича. Докога мислиш да продължаваш така"?
През втория срок на 9 клас се залюбихме с едно момче, той също се казваше Жоро!
Отдадох му се, той беше първият мъж в моя живот, всичко беше като приказка, докато не се скарах с моята уж най-добра приятелка. Тогава тя ми каза, че той не ме обича, е се е хвалел, че съм му се отдала и т.н
Бях много обидена, когато му потърсих ...