„За какво се пееше в „Джулай морнинг”?“ - въпросът изскочи като че ли без причина в мислите ѝ, докато крачеше по каменната алея покрай морския бряг. Свечеряваше се. Чайки и гларуси прелитаха ниско над водата, щапуреха по хладния пясък и крещяха на воля с всевъзможни крясъци, наслаждавайки се на пустия от хора морски бряг. „Пее се, затова как в юлското утро някой тръгнал да търси любовта.“ - отговори си младата дама - „Как с настъпването на юлския ден решил, че ще я търси навсякъде! Как я търсил и на най-невъзможните места, вглеждал се в хиляди лица и как никое от тях не разпознавало огъня в сърцето и в душата му.“ Тя си помисли, че всъщност всеки иска да срещне истинската си любов, но не всеки е готов да я търси, така, както се пееше в „Джулай морнинг”. И докато я търси да не приема фалшиви подобия на своята представа за любовта, колкото и да са изкушаващи. Младата дама имаше склонност към философско мислене. Случваше се да и подмятат, че все пак е една дама, а не Платон или Аристотел. ...