25 авг. 2011 г., 18:55

Вечните лъжи 

  Проза
913 2 2
1 мин за четене

Защо ми обеща свят, който изобщо не съществува?

Защо ми обеща любов, която сам не можеш да дадеш?

Защо ме накара да повярвам в една мечта, след като тя не може да стане реалност?

Защо протягаш ръце да ме прегърнеш, след като тя ти навява само студ?

Защо ми казваш да не плача, а в същото време ме нараняваш с груби лъжи?

Защо поемаш по път, по който те е страх да вървиш?

Върви си... не ме питай дали без теб ще оцелея

по-добре от истината да ме боли,

отколкото да вярвам на лъжата.

Не, не казвай нищо, излишно ще е, разбери,

преди на нараниш нечие сърце, първо помисли!

© Инна Алексиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??