6 февр. 2021 г., 22:48

Вечният двубой 

  Проза » Рассказы
324 1 12
1 мин за четене

Стаята беше потънала в мрак. Клепачите ми потрепваха уморено. Точно, когато се готвех да се предам блажено в прегръдката на съня... я видях.
Беше седнала на люлеещия се стол срещу леглото ми и полюшвайки се, ме гледаше право в очите - слаба, изпита с полебяла коса. Приличаше на старица.
- Коя си ти и какво правиш в стаята ми!? - попитах непознатата.
- Аз съм Истината! Днес ти ме извика!
- Не помня да съм те викал!
- Помниш ли днес, когато стоеше пред шефа си и се чудеше, дали да му кажеш истината, че си се успал за  работа или да излъжеш, че си попаднал в задръстване?
- Помня, но не съм те викал!
- Извика мен и Лъжата. Трябваше да победи една от нас.
Тя повика на помощ Малодушието и така ме сразиха.
Следобед се срещна с приятеля си и той те помоли да му услужиш с 1000 лева. Ти се подвоуми дали да му кажеш истината -  имаш, но искаш да си купиш с тях онзи черен мотор, който видя на витрината на една автокъща... или да го излъжеш, че вече си дал заем на сестра си и нямаш. Тогава пак с Лъжата се изправихме на дуел. Тя извика Егоизма на помощ и ме победиха.
Вечерта ти се обади годеницата ти и поиска да отидете на кино. Ти отново се колебаеше дали да ѝ кажеш истината, че имаш среща с приятели, да гледате мач или да излъжеш, че майка ти е зле и ще отидеш да я видиш. Лъжата пак ме надхитри, като извика за съюзник Страха. Днес ме повика три пъти да се изправя пред моята съперничка Лъжата, но всеки път тя имаше  съюзници, затова дойдох през ноща, когато всички спят, за да събудя Съвестта ти за съюзник.

Лъжата и Истината са в непрекъсната борба. Ще победи тази, на която ти изпратиш съюзник!

© Росица Димова Все права защищены

Родих се гола, зла и уродлива,
и безпризорна из тълпите скитам.
гноясалите рани ми отиват –
и честността ми – с лустро неприкрита.
За мен канонизират мъченици, ...
  482  12 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пепи,Румяна ,благодаря ви!Дай боже, всички пътища да водят към истината!
    Генек,защо все уважаваме и почитаме след края? Трудно оценяме преживе истинските хора!
  • "Лъжата и Истината са в непрекъсната борба. Ще победи тази, на която ти изпратиш съюзник!" - много добре написано!
  • Лъжата е винаги на върха на езика ни, а истината стои встрани и те гледа право в очите. Ако не пуснеш съвестта за съюзник тя няма да нахалства, но все някога ще бъде победител и без твоята помощ-тогава жалко за тебе!
  • Важното е, че хората честват убития от лъжите... И духът му е успокоен...
    А Хаджи Иванчо Хаджипенчович ръководи комитета за издигане паметник на Левски.
  • Благодаря,Гедеон!Много точно!Да кажеш истината или да я приемеш се изисква смелост!Не всеки е готов за нея!
    Благодаря,Генек! Истината рано или късно винаги излиза на светло!
  • Народът казва: "Лъжата обикаля света, докато Истината още навлича обувките"...
    Хареса ми!
  • Благодаря,Миг 31,лъжат слабите! Истината рано или късно изплува на повърхността! А разговори с разни ...структури,водя редовно! Ама що ме налазват все вечер?🤔
    Благодаря, ИнаКалина! Лошо е,когато започнеш да лъжеш и самия себе си !
    Благодаря,di_t ,както е тръгнало може да сформираме и група,до тук сме трима признали си !😆Поздрави!
  • Два гласа винаги спорят в главата ми
    Хубаво си го написала!
    Поздрави!
  • Хареса ми, Роси. Да кажеш истината е по-важно за самия тебе...
  • Готино ! Ох олекна ми! Не съм само аз с отклонения и да ми се превиждат и говорят разни ..структури! Тя Истината никога не спи , има навика да изненадва винаги из зад ъгъла ...! В "Наръчника на осъзнаващият се мъж " пише "Истината е най добрата стратегия всеки друк път е ...трагедия"
  • Благодаря,Скитница!Поздрав и за теб!🙂
  • Мнооого добро, Роси! И все пак всичко зависи от нас...
    Хареса ми, начинът, по който представяш душевната борба!
    Поздравче
Предложения
: ??:??