Оглеждаше я внимателно с прикрит интерес. Знаеше, че не е редно. Свещеническият сан му носеше права, но и строги ограничения.
- Да ме прости Господ и пази от съблазън - прекръсти се за успокоение на душата.
Осъзнаваше, че религията отдавна е в забвение и едва ли някой ще го укори, но той искаше да е чист пред съвестта си. В църквата вече идваха само неколцина миряни, а малкото посетители влизаха предимно от любопитство. Времената се бяха променили безвъзвратно. Сега злото царуваше свободно. Единственият вярващ беше тази елегантна, тайнствена жена.
Както всеки ден тя бе коленичила пред олтара. Устните й се движеха с темпото на уморени пеперудени крила. Дългата й черна рокля от скъпа коприна бе разпиляна небрежно върху мръсният под. В дългите й коси проблясваше сребърна диадема.
- Никой не се облича така. - помисли си свещеника. Напомняше му на красива, но жива картина от далечното минало.
Приближи се неволно до нея. За какво ли се молеше всеки ден? Мъжкото любопитство в него неусетно на ...