Великанското джудже
(Кое ли е то?)
Притъмня и Великанското джудже, което за краткост ще наричаме само ВДЖ, затътрузи уморените си от велики дела крака към обителта си, която в изтерзаната си от кахъри душа наричаше бърлога. Също като един самотен вълк е, единак, мечок, кашалот, кит, рак-пустинник… В главата му бъкаха всякакви сравнения и ни едно не можеше да задоволи най-описателно широтата и самотата на душата му. Гаче се е пръснала из Вселената, простена ВДЖ, ама тъй, че само вече споменатата изтерзана душа да го чуе. Да го чуе и да си затрае, да не го срами пред народа.
ВДЖ тръшна външната врата и се пльосна в креслото. Оф, въздъхна най-после той и отправи морен поглед към барчето. Сега, ако съм обикновен човек и на плещите ми да не лежи товара на цял един народ, па макар български, нефелен и оглозган отвсякъде, та ако не ми бяха на плещите, да взема и да почина малко. Ама как, как…пак тихомълком проквича душата на ВДЖ и се понамести по-удобно. Все пак, сбърчи чело той, и аз съм чов ...