Тази година купонът беше юбилеен: вече 5 години след завършването великолепната седморка устройваше станалия традиционен купон на една и съща дата след завършването.
И макар и някои неща да се промениха: Стоян се ожени и очаква 1-вото си дете, Гошо 3-та година живее с бившата колежка, онова готиното блонди, от другия поток, купонът винаги е в президентския апартамент, и без други близки и роднини, само седморката, по мъжки. Единственият външен човек е стриптизьорка, която винаги канят, час и половина след започването, когато страстите се нагорещят.
Голямата маса е отрупана традиционно - студентски спагети и китайски ориз със зеленчуци на преден план, сервирано за 8 човека: винаги включват и стриптизьорката. Кетчуп и соев сос - по бутилка пред всеки, а на масата за сервиране ги очакват шопски и вълчи салати, пикантни пилешки крилца, микс от скара, и любимата на всички еклерова торта. И пиенето си е като за ергенско парти - твърдо и непоколебимо, но тези екстри са за след традицията със студентските спагети и ориза.
Единственият нов елемент по случай юбилея е по едно розово хапче пред всеки: тазгодишните организатори Мишо и Венци така решиха - да се отдадат докрай на удоволствието в тази толкова чакана среща.
Седморката се събра във фоайето на хотела и вкупом, като в добрите студентски времена, се качиха в апартамента. Само при мисълта за пиянската вечер далеч от женски досадни очи с екстра стриптизьорка вече бяха превъзбудени и нетърпеливи. Бързо заеха местата си на масата както винаги. Кръгла маса, по рицарски.
- Ей, чухте ли за Минка? Изтеглили я на работа в офиса на фирмата в Холандия с предварителен двугодишен договор!
- Оная дето все с едни и същи дънки ходеше ли?
- Ходеше, ама ходеше и на уроци по холандски и фламандски, а ние тука ще търкаме жълтите павета като последните идиоти! - с нервен смях се обади Гошо.
На времето се пробва първо при Минка, но тя културно го отряза под предлог, че няма време за глупости. След завършването по препоръка на главния асистент я взеха на стаж в смесена българо-холандска фирма, която се занимаваше основно с търговия на биологично чисти семена за посев на всякакви култури, където работеше и до сега. Някой наскоро пусна инфо, че била вече зам.шеф на лаборатория.
Спагетите и оризът нещо им се опъваха, макар че всеки ги беше накиснал обилно в соевия сос и кетчупа. Всеки се пазеше да остави повече место за следващия етап от вечерята.
Първата наздравица с чиста вода и розово хапче вече започваше да си казва думата: приказките се разпалиха, еуфория обземаше всички, само Стоян не се беше докоснал до тях и чоплеше с вилицата и лъжицата из двете, угрижен от собствените си мисли: оставаха 2 седмици до термина на жена му.
- Стояне, наздраве! Ама ти нито ядеш, нито пиеш! - се провикна Мишо - и бонбона не си изпил!
Стоян се усмихна, протегна ръка към чашата с водата, с другата лапна веселия бонбон, преглътна го с вода и се чукна с Мишо:
- Наздраве, приятели!
- Ааа, така не става! Дайте да го напием! - надвика някой другите, и всички наскачаха като по команда и наобиколиха Стоян.
Стоян се извъртя на стола като че ли да ги отблъсне, но еуфорията взимаше връх, няколко ръце вкупом го издърпаха от стола и стовариха по гръб на пода: един му притискаше ръцете разперени встрани, друг му седна на краката да не мърда, трети го държеше за главата, а Мишо надвесен над него, нареждаше:
- Давайте соевия сос едно по едно! - и като натисна брадичката към гърдите, започна да го излива в устата му.
Чак подът се затресе от смях, а още не бяха стигнали до твърдото пиене! Стоян всячески се опитваше да се отскубне и въртеше глава настрани, но нищо не му помагаше: сосът се изливаше в гърлото му шишенце след шишенце, беше омазан и по шията, но повечето преглъщаше, нямаше къде да ходи срещу шест чифта надрусани ръце.
- Дайте и един кетчуп, да не му присяда! - гръмкото хилене беше неудържимо, забавата в стихията си.
- И малко огнена вода ще му дойде добре! - се провикна още някой и Венци се наведе до Мишо и започна да му налива в устата уиски.
Никой не чуваше настойчивото почукване по вратата, докато Гошо не тръгна към банята. Забавлението вървеше с пълна сила, Стоян се беше закротил, издърпаха го и го преместиха на дивана, На масата вече се мъдреха ястията от царския пир с всичките им салтанати, всеки нещо говореше, надвикваше се с другите ли, със себе си ли, защото и никой никого не слушаше.
Минавайки покрай вратата, чу потропването и ухилен отвори. А там стоеше жената-мечта: с пищен релеф, неприлично високи яркочервени обувки и с още по-неприличен червен къдрав водопад от коса до кръста!
- Добър вечер! Аз съм вашата екстра! Приятно ми е, Надя!- усмихнато и сладко-звънливо, но и високо, за да я чуят, поздрави красавицата.
- Момчета, имаме гостенка! - и я поведе за ръка към хола, като се опитваше да се потърка в релефите ѝ Гошо.
Минавайки покрай дивана, красавицата се спря и се загледа вцепенено в спящия Стоян.
- Извинете, но какво става тука!.. Ехооо, какво става? - още по-настойчиво се провикна червенокоска.
- А, нищо, колегата се напи и сега спи отговориха няколко гласа едновременно.
Надя продължаваше втренчено да го гледа, побутна го силно по рамото, но заспалият не помръдваше.
- Има бяла пяна по устата, сигурни ли сте, че спи?
- Повърнал е.
Надя го хвана за рамото и се опита да го разтърси силно, но нямаше резултат.
- Не помръдва, едва ли кротко спи?
- Не е кротко, пиянски, добре де, ще го махнем, да не те притеснява!
Двама го прихванаха под мишниците, трети притича и отвори вратата на апартамента и набързо го завлякоха на площадката на страничното стълбище.
Надя вече пускаше музиката си и започваше бавно, като хвърляше похотливи белтъци към шестимата млади мъже на масата, да се поглажда и опипва уж търсейки как да сваля ненужните дрехи от себе си.
В очакване на финалната гореща час на танца мъжкарите притихнаха, облизвайки устни и отпивайки кой от уискито, кой водка - въобще кой каквото докопа. Всички бяха забравили за Стоян.
И точно когато корсажът трябваше да падне, силно блъскане по вратата ги стресна:
- Полиция, отворете!
Надя трескаво навлече роклята за секунди, никой друг не помръдваше.
- Полиция, отворете вратата! - Ицето скочи от масата и рязко отвори вратата: там стояха двама униформени полицаи, изчакаха го да се отмести и влязоха.
- Мъжът отвън на площадката с вас ли е?
- Да... мььь, кой... а, даааа...
- Документите за проверка! И вашите, госпожице!
Единият полицай ги снимаше и едновременно записваше в някакъв тефтер, а другият обиколи целия апартамент: в голямата спалня освен ръчни чанти и нахвърляни сака и якета, явно не беше ползвана.
През отворената външна врата влезе цивилен, доближи се до записващия полицай и му пошушна нещо.
Еуфорията на мъжкия купон беше отлетяла мигновено в небитието, и всички гледаха, стрени до масата като пред разстрел, изтрезнели и все още неразбиращи какво се случва.
- Мъжът от площадката току-що е починал в линейката на път за болницата. Ще трябва да ви задържим, вземете си вещите и слизайте с колегите, след минути пристига бус да ви откара в районното.
Всички се спогледаха и бавно провлачиха крака към асансьорите.
Вече в районното по процедура бяха преджобени и надлежно прибрани личните им вещи.
- Госпожице, вие не сте от групата! Може да си вървите, утре в 11.00 ч ще ви очакваме за показания, моля Ви, бъдете точна, питайте на входа за следовател Серафимов - обърна се към стриптизьорката цивилният.
Часовете до разсъмване минаха тежко изтрезняващо за арестуваните. Малко по-малко започна всеки един от тях да се връща към отминалата вечер и нищо нередно или престъпно не откриваше в нея.
Сутринта в 8 и половина всички бяха качени в заседателната зала и разследващият, същият цивилен полицай от вечерта в хотела, нареди да седнат през стол, а той остана прав до вратата.
- След малко колегите ще ви запишат показанията, и ще бъдете задържани в предварителния арест за 72 часа, след обед очакваме 1-те резултати от токсикологията, тъй като при първоначалния оглед на патолога не са открити следи от тежки наранявания и други физически опити за убийство освен от леки охлузвания по китките и оток на лицето, които говорят, че е държан за ръцете. Тялото на починалия е намерено на площадката на страничните стълби след сигнал на гости на хотела, а от документите му в джоба беше установено къде е бил и кой е. Веднага е пристигнал медицински екип, бил е в безсъзнание, но още в линейката е починал въпреки усилията на медиците. Охлузвания има и по брадичката, но не биха причинили смърт, подезичната кост е здрава, както и няма посиняване, т.е. липсват опити за задушаване. За това ще ви помоля да си припомните всяка минута от вечерта. Имал е бяла пяна в и около устата, което говори за отравяне. От предварителния разпит знаем, че стриптизьорката е дошла. когато убитият вече е лежал безчувствен на дивана, за това е изключена от заподозрените. Оставате шестимата, някой от вас е отровителят, но още не знаем с какво и кога е извършено деянието, за сега към всички има повдигнато обвинение в умишлен опит за убийство. Благодаря за вниманието, оставям ви на колегите да ви запишат показанията.
При първите резултати от токсикологията не беше открита отровата, имаше наличие на амфетамин и много високо количество натрий в кръвта, а в стомаха - малко преди смъртта неголеми количества спагети и ориз и много соев сос.
Втора нощ задържаните прекараха в предварителния. Дали нарочно тази вечер ги събраха в една обща килия, но след изказаното предположение, че Стоян е бил отровен, всеки го беше страх да заспи, съмнявайки се в останалите, че някой от тях е убиецът, На сутринта бяха бити като с мокри парцали, с оловни клепачи и миришещи на пот и алкохолни изпарения. Часовникът от приемната кънтеше чак до тук и отмерваше всеки час като сигнал за съобщение по скайпа и буквално им бълбукаше в размитите мозъци. Тъкмо отмери 11, и пристигнаха 3-ма униформени полицаи, изведоха ги от ареста и отново ги качиха в колона по един по стълбите на 3-тия етаж в заседателната.
Там ги очакваше следователят с папка в ръка.
Този път не ги оставиха да седнат на масата, а след поименно извикване ги наредиха прави до отсрещната стена.
- Всички резултати от патолога и токсикологичните изследвания са налице. Жертвата Стоян Михайлов Иванов е била отровена със соев сос, който всички вие насила сте принудили да пие.
NaturalNews) МНГ или мононатриевият глутамат е добавка в храните, която се съдържа в почти всяка обработена храна като вие може и да не знаете, че я има поради безкрайно многото й имена.
Мононатриевият глутамат не винаги се открива при общите изследвания, защото се извлича от аминокиселина, глутамат, един от градивните елементи на протеина. Има двадесет такива аминокиселини, много от които телата ни произвеждат сами, докато не могат да произвеждат други от тях По-голямата част от МНГне е с естествен произход. МНГ се добавя в обработените храни или като вторичен продукт на самата обработка. Мононатриевият глутамат се съдържа също така и в повечето от храните, сервирани в ресторантите. Количеството МНГ в над 600 мл соев сос може да предизвика смърт, поето наведнъж, и това сте направили вие - убили сте приятеля си, "напивайки" го със соев сос, а с веселия бонбон и уискито, което сте му доляли, само сте "помогнали" за по-бързия летален изход. Именно отокът на лицето и пяната ни насочиха да търсим отрова.
Странични ефекти са стомашни спазми, отичане на лицето, замъглено зрение, гадене и повръщане, виене на свят и загуба на съзнанието, болки или свиване в гърдите, недостиг на въздух, схващания в мускулите и ставите, до които бързо се е стигнало с помощта на амфетамина и алкохол. До останалите странични ефекти не е имало време да стигне.
Това е заключението за смъртта на жертвата, подписано от 3-членна лекарска комисия: патолог, невролог и токсиколог. Ако веднага при първите симптоми - появата на пяна и опитите за повръщане, бяхте извикали бърза помощ, най-вероятно сега нямаше да имаме смъртен случай.
Ледена тишина изпълваше залата, дори дишане не се чуваше.
- Дали ще бъдете съдени по обвинение в непредумишлено убийство или убийство по непредпазливост, ще реши прокурорът. Оставате в предварителния арест, като до изтичането на 72-та часа ще бъдете уведомени и за условия за пускане или непускане под гаранция до делото. Засега на всички е повдигнато едно и също обвинение. Убийци има, убиец няма!
Сякаш таванът се срути върху главите на бившата "великолепна седморка".
Следователят затвори папката и бързо напусна помещението, нервно тряскайки вратата след себе си...
© П Антонова Все права защищены
Няма да ти казвам колко е поучителен тоя разказ за младите. По мое време наркотици нямаше... Браво, Пепи, супер си!