"Ще те чакам след работа. Майка ми ще ми идва на гости, така че можеш да останеш само два часа." В отговор на екрана на лаптопа ми изскочи игриво изплезено човече.
Беше упорствал цяла седмица да се видим, за да се запозная с вездесъщия му език. Не спираше да ми пише по цял ден, за да рекламира уменията си на модерен Казанова, в които изобщо не се съмняваше. Четях постовете му с известна досада, но скоро отегчението отстъпи място на любопитството. Защо пък да не пробвам? Какво толкова? Да, трябваше да проверя!
Едва се бях прибрала и на вратата се позвъни припряно. Стоеше ухилен пред мен, с шише алкохол в едната си ръка и неизменния чадър в другата. Вече в стаята, ми нареди (да, тонът беше повелителен) да донеса чаши. Големи чаши за вино. Докато ги носех от кухнята, се чудех защо ли му щукна да пие коняк от винени чаши. Влизайки в хола, установих, че е включил камерата на компютъра.
"Виж, това е моя канал. Тук могат да ни гледат много хора и да си правим всякакви перверзии ".
"А как запа ...