Чувал ли си за Троя, слушал ли си преданията и митовете за този загубен град, чел ли си Омир и знаеш ли, че хората казват, че войната започнала заради жена. Но ти не си направил май нито едното от тези неща, защото ти спря да се бориш за мен, ти застина в миналото, заслепен от стари спомени. Загуби любовта, която ти дадох, загуби чара си, в който се влюбих. Всяка среща с теб ме караше часове наред да мечтая за бъдещето, след всяка твоя усмивка аз все повече обичах живота. Когато ме галеше, когато ме целуваше нежно, се превръщах в богиня. Окичваше ме ти с цветя най-различни. Аромати всякакви имах спомен от теб. Когато бях с теб, аз не бях просто аз, аз се превръщах в птица, която летеше и опознаваше света. Когато ми разказваше, аз попивах, жадна за знания. Когато ми разказваше предания за любовта и как тя побеждавала, аз се чувствах като главна героиня в тях. Ти ме караше да се чувствам истинска жена, всяка частица в мен ме изгаряше, защото броях секундите и минутите, докато те видя.
Но ...