Чувал ли си за Троя, слушал ли си преданията и митовете за този загубен град, чел ли си Омир и знаеш ли, че хората казват, че войната започнала заради жена. Но ти не си направил май нито едното от тези неща, защото ти спря да се бориш за мен, ти застина в миналото, заслепен от стари спомени. Загуби любовта, която ти дадох, загуби чара си, в който се влюбих. Всяка среща с теб ме караше часове наред да мечтая за бъдещето, след всяка твоя усмивка аз все повече обичах живота. Когато ме галеше, когато ме целуваше нежно, се превръщах в богиня. Окичваше ме ти с цветя най-различни. Аромати всякакви имах спомен от теб. Когато бях с теб, аз не бях просто аз, аз се превръщах в птица, която летеше и опознаваше света. Когато ми разказваше, аз попивах, жадна за знания. Когато ми разказваше предания за любовта и как тя побеждавала, аз се чувствах като главна героиня в тях. Ти ме караше да се чувствам истинска жена, всяка частица в мен ме изгаряше, защото броях секундите и минутите, докато те видя.

       Но когато ми разказваше приказки, ти май пропускаше тази част, в която понякога остава само любовта, а възможността влюбените да са заедно, е само сън. Нима не знаеше, че един ден ще се случи и с нас. Но по ирония на съдбата, точно ти, който знаеше за това и казваше, че винаги ще се бориш за мен, изостана и един ден се събуди далеч от мен. Ти беше този, който казваше, че любовта е нашата орисница и тя ни е пожелала цял живот да бъдем заедно. А сега навън грее слънце, но не е същото като с теб, сега навън птичките пеят, но не е същата мелодия, когато бях с теб. Страх ме е, че един ден ще се събудя и любовта ми към теб ще е изчезнала, като теб. Сега само любовта е моята спътница и моят другар в живота. Казват хората, че като си тръгне любимия, това за тях е най-тежко. Аз не го вярвам, по-тежко е любовта и споменът за теб да ме оставят. Не искам един ден да се събудя и да разбера, че съм станала безразлична към теб към любовта. Искам вътрешно да изгарям, когато те виждам, защото само така ще бъда жива. Огън в мен да изгаря и същият този огън мен да превърне в пепел един ден. Няма да повярвам, че след като не си до мен, животът ми умира, никога няма да забравя как да обичам, защото ти ме научи, никога няма да забравя как да гледам на живота, защото ти ми показа и макар сега да те няма до мен, Ти стана част от мен и изпълни своята част от плана на съдбата. Никого не обвинявам и никога не виня за моята участ, защото аз се радвам за това, което изживяхме, всеки ден благодаря на Господа, че беше до мен и че ме научи. Сега аз ще предам урока на друг и така ще продължим веригата. Един ден ние двамата с теб, когато си отидем от този свят, ще видим колко много сме направили за него, като сме разпространили любовта.