- Хайде да сменим темата, а?
- Какво имаш против? Това е нашият живот, нашето ежедневие.
- Спри! Нека си починем от ежедневието. Тук сме, за да се повеселим.
- А ти можеш ли да спреш да мислиш? Имаш ли в главата си разпределение – мисли за делник и мисли за празник?
- Не знам, но искам поне днес и поне на глас да не говорим за това.
- А нощем, а сънищата? И денем. Седиш на масата, пиеш кафе, а срещу теб в празното те гледат две очи. Гледат те и питат „А аз”
- Стига, стига, моля те. Спри!
Как да спре. Уж се бяха събрали на купон. Да си спомнят лудите нощи между два изпита. Всичко тръгна на добре и на кой му щукна в шашавата глава да спомене ”А помните ли?” Като барут пламнаха спомените. В такива случаи момичетата са по-бъбриви. И мъжете разказват, но той не може. Не иска да говори. Тогава също нищо не каза. Затаи го. Ето вече толкова време, щом и най-малкият повод отключи кутията на спомените, той отново и отново преживява всичко.
Течеше поредният ден от преддипломния му стаж. За Сашо в ...