/Както казва Алеко – „Безделица без претенции за художественост“… Просто опит за разказ – една възможност. Нито е документално, нито е доказано, нито е истинско. Но е реално… Прекалено реално… Извън подробностите…А самата история чух пак в градската баня, но не видях от кого. Беше пълно с пара, много хора, главата ми беше насапунисана, гласа не разпознах. Пък и нямам подобни безотговорни познати, сътворяващи измислици, прекалено близки до реалността.Между другото, записано е за два часа - в деня, когато свалиха самолета./
1.
Лампата беше откровено декоративна. Светлият конус се спускаше само до основата й, а лицата на хората около масичката почти не се виждаха. Човекът в креслото до камината направо беше потънал в тъмнината и се забелязваше само по огънчето на пурата.
- Имам план – говореше висок, изпънат като струна, леко плешив човек – В момента днепровци очакват промени от новата власт. И са готови да приемат всичко, което им обещаем…
Пълният с уискито в ръка кимна:
- Пет милиарда о ...