8 янв. 2004 г., 23:47

Вертикалният прогрес 

  Проза
5.0 (4)
2607 0 3
7 мин за четене
- Защо мълчиш - попита ме тя.
- Замислих се за историята - отговорих.
- И какво измисли - попита тя.
И започнах да разказвам една история, която после реших да запиша - тази история:
Кратка история на човешкия род
Това е разказ за Ум - праисторическия човек, неговия наследник , хомо сапиенсът човек и моята собствена история - историята на Мъжът. Всъщност аз не съм само аз, може да ви звучи странно но в наше време са останали само двама човеци - Мъжът и Жената. Като се замисля даже не съм сигурен, че сме човеци, да произхождаме от онези краткоживеещи същества с разпадащи се с времето тела, произлезли от маймуната, както аз сам наскоро доказах (дали бях аз-писателят, май не сигурно е бил аз-ученият), но освен произхода между нас няма нищо общо. Сигурно се досетихте че аз съм чист разум. Как се стигна дотук смятам да ви разкажа в този разказ за историята на човечеството.
Ум стана и се почеса по не дотам прилично място за да мърсим с названието му белия лист и погледна към семейството си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Атанасов Все права защищены

Предложения
  • Глава – 9. Сущий в Пустоте. ( Бабыли) - Может быть, Сущий ты научился «среднеарифметическое усреднен...
  • «ДОМКРАТ» Иван Михайлович добивал третий мотоцикл, и все - с руки купленные; сразу старьё взял из-за...
  • Корчмарь. Село завеяно снегом, Вайсал спит, а февраль течение лютое. На исходе короткого месяца моро...

Ещё произведения »