Вещите, които рядко използваме
Мониторът осветяваше запушената стая и хвърляше своя отблясък върху сиво белите стени. Той се взираше в черните бутони на клавиатурата и нервно почукваше с пръсти по бюрото. Цяла седмица не беше написал нито ред, който минути след това да не изтрие. Десетки цигари и няколко бутилки уиски бяха свидетели на всичко това, безмълвни спътници на човешкото безсилие.
Не, че това не се беше случвало и преди, но тогава все пак имаше някаква идея, която все пак успяваше да намери своето продължение. Сега беше друго, никаква идея, никаква мисъл, от която евентуално да излезе нещо смислено. Тунелът изглеждаше мрачен и дълъг, празен и някак враждебен. Сякаш се опитваше да внуши отчаяние и страх, но не обикновеният страх от непознатото и неизвестното, а страхът от предизвестеното и непроменимото.
Да, той се намираше в дълбока криза, от която не виждаше изход, което го караше да се чувства унил и потиснат. Бездействието го убиваше, липсата на творчески сили го караха да ...