Това беше една много добра новина за Веси. Майка й току що й беше казала, че с брат й заминават за 2 седмици при чичо им в Байона.Веси имаше възможност да вземе и някоя приятелка, но предпочете да не взима никого-и без тях знаеше, че ще си прекара страхотно.
 -Веси хайде побързай!Ще изпуснем самолета!-подкани я брат й Пит.
 -Добре де, само момент и идвам-отговори забързано Веси.
 За техен късмет самолетът имаше закъснение.След 5-6 часа те вече щяха да са при чичо си.
 ***
 -Здравейте!-посрещна ги чичо им Сам.-Как пътувахте?Всичко наред ли беше?
 -Естествено Сам-отговори Веси.Тя и брат й му казваха по име, защото бе само с 2 години по-голям от Пит т.е. на 24.
 Всички побързаха да се приберат ,защото нямаха търпение да отидат на плажа.Но преди това Веси се отби до съседната къща, за да види Еми-момичето, с което прекара цялото си време миналия път.Въпреки че тогава също е била за 2 седмици познава само нея, защото Еми е много стеснителна и не общува почти с никого,но Веси беше решила да промени това.
 -Здравейте! Ема вкъщи ли си е?-попита Веси при отварянето на вратата.Пред нея стоеше момче, което тя никога не беше виждала преди.Може би това беше брат й, който предния път беше извън страната по работа.
 -Да тук е!Сега ще я извикам-отговори той с усмивка и отиде да извика Ема.
 -Емиии!-втурна се към нея и я прегърна.-Как си?
 -Супер съм.Ти кога дойде?Колко ще останеш?Ако знаеш колко имам да ти разказвам...- започна  радостно да говори Еми на приятелката си, но тя я прекъсна.
 -Я първо ми кажи този красавец брат ти ли беше?-със закачлива усмивка попита тя.
 -Нее - засмя се Еми и добави - Само да го пипнеш - отново се засмя - Това е приятелят ми Коко. Сладък е нали?
 -Но... - Веси седеше и не знаеше какво да каже - Ти и приятел? Ти - момичето, което не искаше да погледне момче до края на живота си? - учудено попита.
 -Весиии...Нали ти казах, имам много да ти разказвам, но друг път - засмя се до скоро срамежливата й приятелка.
 -Добре,добре.Искате ли да дойдете с мен и брат ми на плажа?
 -Ами няма да мога, трябва да ходя до работата на майка ми за някакви глупости.После като се прибера ще ти се обадя да се видим на спокойствие - извини се Ема.
 -Добре няма проблем.Ще се видим по-късно.Чао чао за сега - каза Веси и си тръгна.
 ***
 На плажа Веси беше останала сама тъй като Пит беше влезнал във водата,когато към нея се приближи някой.Тя беше легнала на плажа по корем и слушаше музика и затова не разбра, че има някой до нея.Но когато го забеляза се стресна.Не очакваше да види точно него.Всъщност от доста време се опитваше да го избягва, защото започваше да усеща, че наистина го харесва, а се страхуваше да започне връзка с него. Срещу нея стоеше точно той - самият Венци в цялата си прелест. Гледаше я със сините си очи и се усмихваше както винаги чаровно.
 -Какво...Как...Венциииии? - започна да срича Веси - Какво правиш тук?
 -На почивка съм с приятели,ами ти?Не очаквах да те видя тук.
 -Аз също не очаквах.На гости съм на чичо ми.
 -Сама ли си тук?-позаинтересува се Венци,но точно в този момент от водата излезе Пит.
 -Ами всъщност не.Запознай се с приятелят ми Пит. Пит това е стар приятел.-излъга Веси.
 -Приятно ми е-отговори Венци-Вес аз съм тук още два дни, така че ако не днес, утре ще ти се обадя да се видим.Сега обаче ще тръгвам.-побърза да си тръгне щом разбра, че е с така наречения си приятел.
 -Защо го излъга?
 -Не исках да се занимавам с него.Защо никога не мога да прекарам малко време без да го видя или да се сетя за него.

 Следва продължение