Вестта
за раждането на дъщеря ми получих по време на дневно представление в Момчиловград. На връщане помолих шофьора да спре пред десететажния блок 10, квартал Веселчане, и поканих колегите да отпразнуваме събитието.
Шевовете на боксониерата се пръскат, столовете на съседите не стигат – има седящи, висящи, на един крак стоящи!... Луканки се режат, марули се кълцат , ракия се лее - колко му трябва на провинциалния аркашка…
През цялата вечер домакинствам, настроението е изключително, купона страхотен –голяма радост е на трийсет и пет лазарника да станеш баща…
Някъде след полунощ почти всички си тръгват, оставаме няколко човека най-яко подпийнали и уморени. Уляна (Стойчева) и Мария (Статулова) си говорят тихо забили поглед пред себе си, а Стефан (Попов) се е пльоснал върху фотьойл и сладко подремва, аз доливам чашите…
По някое време питам:
- Бе, Уляна къде е!...
- Излезе на терасата да глътне въздух...
Надниквам през притворената балконска врата - не виждам никого.
- Няма я – тръгнала си ...