- Виденията винаги се сбъдват -каза старецът с тъжен поглед. Гледаше през прозореца към снега отвън и това, което виждаше, му бе до болка познато. Беше го виждал стотици пъти във болезнените си видения. Той и останалите мъдреци опитаха всичко, за да предотвратят жестоката действителност. Да преборят виденията. Тежко му бе. Беше уморен да се бори срещу неща, които не можеше да промени. И ето, сега се сбъдваше най-големия му кошмар.
- Виденията винаги се сбъдват - повтори тъжно старецът, а тълпите създания на Злото преминаха през портите на Двореца в планината.
Но кой беше старецът? И какво толкова бе видял?
Той бе един от мъдреците, хора можещи и знаещи много за сили, които понякога и те не разбираха напълно. Той бе един от многото борци срещу силите на Арадор - въплъщението на злото. Арадор, наричан още повелител на Мрака, Господар на Злото, или просто Абсолютния, не бе от техния свят. Той бе мъртвец, върнал се от смъртта, за да поведе легионите си срещу живите. Никой не знаеше причини ...