Ако читателят на тези редовe някога е идвал във Видин, най-вероятно се е сблъскал с една невинна форма на дезориентирация, от която „страдат“ посетителите на града. Разхождайки се сутрин из красивия парк, ранобудният гост сигурно е оставал с впечатлението, че нещо в посоките се е объркало. Слънцето като че ли не изгрява от обичайното си място. Лъчите му идват откъм реката, което е доста изненадващо, защото всички знаем, че Дунав е северната граница на България? Сякаш изтокът и северът са се разменили. Разбира се, това привидно недоразумение си има своето прозаично обяснение. Слънцето не се е заблудило – просто старопрестолният град е построен на завоя на реката и по тази тривиална причина, когато погледнем на изток, всъщност виждаме искрящите ѝ сини води.
Любопитният мним географски проблем обаче не е единственият характерен за Видин абсурд. Възможно е разхождащият се из улиците на града да почувства трудния за възприемане контраст в изгледа на някои красиви, но празни сгради, в обреме ...