Правилно са се изнесли в гаража, гюрултията им се чува от сто км. Отварям вратата и надничам. Гаража явно никога не се е ползвал по предназначение. Обзаведен е в стил „постмодерна механа в Банско“ и има голям 50 инчов телевизор. Петима мъже са се разположили на една дълга маса, гледат мача и подвикват на футболистите доста нецензурни думи. Единия ме вижда и ги сръгва да мълчат.
– Здравейте. Наште бият ли? - питам.
– Тц, губим – обажда се Борил. - Идвай, сядай.
Той се дърпа да ми направи място, но аз поклащам глава:
– Стой си. Губещи не гледам.
– Бе жената по-умна от нас, ние кво сме седнали да ги блеем тия леваци. Само се ядосвам – поклаща глава единия.
Познат ми е отнякъде, но не се сещам откъде. Оглеждам масата, има бири, алкохол, чипсове и някакви мезета.
– Оставям ви. Ако вземат да бият, може да ме викнете.
Връщам се в кухнята и оглеждам какво е останало от обед. Наистина са много работи, но не стават за гладниците оттатък. Май само салатите. Въздъхвам и се запътвам към магазина. П ...