– Сигурен ли си?
– Така се говори, Алекс.
– Благодаря, че ми каза Стивън. Ще ти се реванширам.
– Харесва ми да работя с тебе, не искам нещата да се променят.
– Аз също не искам, така че да се надяваме, че ще си останат същите.
Бях в офиса си, облегнах се назад на стола и затворих очи. Какво по дяволите ставаше, че Надя беше тръгнала на такъв кръстоносен поход. Нещо определено не ми се връзваше, защо се опитваше да ми развали и договора с „Валдеман“, какво толкова и бях накривила капата... Поумувах малко и хванах телефона:
– Франц, здравей. Удобно ли е?
– Здравей. Само секунда... Извинявай, говорех по другата. Как си? Как е бебето?
Усмихнах се:
– Добре, но е много ревливо.
– Радвайте му се докато още само реве, когато започнат да говорят и да ходят става по-зле. Внука ми стана на три и е толкова палав, че вече си мисли че името му е „не пипай там“, но както казват оптимистите „спокойно, по-зле ще става“. Но ти си знаеш де...
Аз се усмихнах. Поприказвахме си още малко общи приказки, бяхм ...