На първия рожден ден на Дари ѝ направихме и кръщенето и сключихме граждански брак. Както отбеляза Борил „Поне лесно ще помним датата.“ В крайна сметка тайната ми мечта да се оженя в замък се сбъдна. Децата дойдоха ден преди сватбата. Ани и Борил се бяха помирили накрая, тя се беше разделила със Зоран и дойде сама. Галя за изненада на всички се появи със сина на едни семейни приятели на майка ѝ, англичани. Борил погледа малко как щерка му виси на врата на англичанчето и после въздъхна: „А дано, ама надали.“ Споделях песимизма му, момчето беше прекалено нормално и стабилно за вкуса на Галя.
Криси си беше изтървал полета и ми звънна от летището:
– Аз ще кацна чак в един след полунощ, а Светла вече пристига...
– Добре, ще пратя да я вземат от летището. Кой е полетът?
– Тя си е в България, идва с кола.
– Добре, чакам я.
След половин час ми звънна пак:
– Казва, че е на улицата, но не може да разбере коя е къщата.
– Сега ще изляза.
Борил ми се ухили:
– Може ли аз да отида?
Погледнах го: ...