– Епилирал си се? С кола маска? Не вярвам. Мъжете сте страхливи.
Борил ме изгледа възмутено:
– Да бе, страхливи. Тогава що вие не ходите на война, а ние, а? Я гледай като не вярваш... - той си придърпа стола до моя и си извади телефона. Показа ми една снимка – Така, ето това косматото в средата е бате ти Борко на 18 години, това е една седмица преди да ида войник. Този отляво се казваше Димо, той го убиха след няколко години, забърка се там в едни мутренски истории. Другия е Стефан, той избяга в Щатите и бачкаше тираджия, сега бачка за мене там разни работи. Той много ми е помагал през годините, колкото пари ми е давал на заем... Ние бяхме неразделни тримата от първи клас, големи приятели. Колкото бели сме правили, бедна ти е фантазията.
Погледнах трите момчета прегърнати на ръба на един басейн щастливо усмихнати, трудно ми беше да си представя Борил като това момченце на снимката. И да, наистина беше много космат, все едно беше с пуловер. Той превъртя друга снимка:
– Така... Бате ти Б ...