Два месеца по-късно телефона ми звъни в 3 и половина след полунощ. Подскачам сънена и първата ми мисъл е „нещо е станало с Криси“. Вдигам и чувам гласа на Шмитката:
– Избухнал е пожар в офиса ти. Трябва да дойдеш.
– Пожар, какъв пожар?
– Просто ела веднага.
Изстрелвам се на секундата и карам като луда по пустите улици. Когато пристигам пожарникарите вече прибират маркучите.
– Какво е станало? – питам един от тях.
– Пожар – отвръща ми той не много любезно.
– Аз съм собственичката.
– Ааа – става по-любезен мъжа – отидете ей там при полицаите. Те ще ви обяснят – и ми посочва една групичка от няколко мъже.
Поне от вън нещата никак не изглеждат добре. Дограмата, изолацията около прозорците, всичко е изгоряло. За щастие, поне по останалата част на сградата няма видими поражения. На тази улица са повече офиси и зяпачите са много малко. Приближавам се към полицаите и виждам, че и Шмитката е там. Той ми махва и казва на другите:
– Това е шефката.
– Какво е станало? - питам. ...