Баба Ангелина наближаваше вече 90-те години. Родена в различен век, отгледана по съвсем непонятни за новите поколения методи, тя носеше знанието от младите години и мъдростта от старите и често разправяше на своите правнуци истории за трудолюбието на българския селянин – как момите пеели и жънели, как мъжете отивали войници, а невестите им помагали в къщите и ги чакали да се върнат. Тя не познаваше фалшивия, модерен свят, в който хората бяха по-скоро мравки, отколкото хора, в който природата не значеше нищо, а полята бяха просто красива гледка. Когато разправяше истории за училището, в което се е учила, и строгите даскали, които безмилостно използвали дървената пръчка, правнуците ù гледаха с ококорени очи и не можеха да си представят как учител ще бие ученик. Виж, в новините не веднъж даваха агресивни ученици, които се биеха помежду си или заплашваха учителка, но респектът и страхът, които са изпитвали тогавашните деца, им бе непонятен. Разбира се, и сега имаше добри и ученолюбиви деца ...