Най-накрая Светослав отиваше на море. Не беше ходил на четири години, от 16-годишен, когато… по-добре беше да не си разваля момента и да се връща в някакви носталгични помисли, голяма част от които всъщност не бяха толкова щастливи.
Пътуването с влака от София до Бургас продължаваше няколко часа, половината от които бяха изминати. Бяха се уморили от разговори, Методи спеше на седалката до него. На Светльо не му се спеше и рееше поглед някъде навън, през прозореца. Случайно погледът му попадна на бутилката от кола, която стоеше на поставката в купето, преполовена, и несъзнателно той отново върна мислите си назад в миналото. Спомни си как майка му изрично му забраняваше да пие кола, защото газираното е вредно, превъзбужда, гърлото му ще се възпали, ще получи някоя язва или инфекция на червата… А Светльо толкова много обичаше кола и завиждаше на всичките си приятели, които се наливаха с такава, когато ги водеха на сладкарница. „Нищо няма да му стане от малко кола, остави го да се порадва ...