Имам толкова много да пиша за това между нас, затова може би този разказ ще има още доста продължения. Tи си човек, който не би разбрал думите ми, сигурна съм в това, но не ме интересува. Аз имам нужда да напиша това, което чувствам. Всеки ден плача и търся частица помощ и спасение от някой, който държи на мен и тайничко се надявам това да си ти. Макар и да знам, че надеждите ми са напразни. Ти мислиш само за себе си, за това как на теб да ти е добре, а моята любов не струва нищо за теб. Но какво ли може да се очаква от човек без сърце и без душа, без капка съчувствие към другите и най-вече към мен. Питам се само едно: защо ме мразиш? - за това, че те обичам ли. За това, че бих дала живота си за теб, за това, че всяка нощ те сънувам, че всяка сутрин се моля на Бог за една твоя усмивка, за една твоя дума, изречена с нежност както преди. Мразиш ме за това, че ти беше първия, на който признах своите чувства и в който вярвах толкова силно. Вярвах в теб, вярвах в силата на любовта си, която ти убиваш малко по малко. Мисля за теб 24 часа на ден. Всяка секунда ти си в мислите ми, в сърцето и душата ми. Ти си част от мен. И точно за това не искам да те забравя, защото направя ли го, ще погубя себе си. Предпочитам да те обичам, макар и несподелено, отколкото да ми бъдеш безразличен и чужд. Сигурна съм, че това никога няма да стане, дори и да искам. Може би си мислиш, че това е просто едно увлечение, ако изобщо имаш с какво да мислиш, но не е така. За мен ти си повече от едно обикновено момче, чувствата ми са повече от истински. Те са несравними с ничий други. За мен ти си човекът, който ме нарани най-много, но в същото време докато бях близо до теб, аз бях най-щастливото момиче на света. Никога няма да забравя времето, което сме прекарали заедно, но когато се сещам за това, душата ми се изпълва с тъга. И в един миг разбирам, че това са само спомени, че никога няма да върна тези мигове и сълзите една по една се стичат от очите ми, очи, търсещи единствено твоите, очи, неспособни да гледат друг, освен теб. Ти си любовта на моя живот, разбери  го. Не искам да ме мразиш, толкова ли е трудно. Не съм направила нищо, с което да заслужа твоето презрение. Питам се дали е твърде късно да ти искам прошка? Питам се също дали някога ще мога отново да се радвам на твоя глас, на смеха ти, на красивия ти поглед и нежните ти прегръдки. Да, познавам те от малко време, но то ми беше достатъчно, за да се влюбя до толкова в теб, че все още да не мога да те изтрия от живота си. Боли ме, знаеш ли, боли ужасно много. Как искам поне за миг да върна времето, но не съм магьосница и не бих могла. Въпреки че любовта ми е по-силна от всяко вълшебство, по-силна е и от твоята омраза. Понякога ми се иска да избягам от този свят, да заспя и когато се събудя, да не помня нищо, свързано с теб, иска ми се да отрежа ръцете си, защото знам, че те те прегръщаха, да ослепея и с двете си очи, защото не искам да гледам как ме ненавиждаш без причина, бих желала да съм без душа, също като теб, за да не чувствам мъката, която ме изгаря, а огънят поддържаш ти. Щом искаш, върви при друга, бягай от мен, но много скоро ще дойде ден, когато ти ще ме потърсиш и най-лошото е, че няма да имам сили да те отблъсна, защото, вярвай ми, понякога те мразя страшно много, но любовта надделява.  Любовта, която ме държи жива, любов, заради която все още дишам и за която се боря. Аз не те познавам достатъчно, макар че знам много за теб, но въпреки всичко съм тук и те чакам. И винаги ще те чакам. Приеми ме както желаеш, като една глупачка, като едно нищо дори ако искаш, но това за мен няма значение, дори  и никога да не бъдеш с мен, аз винаги ще съм до теб, винаги...