Смея да кажа, че съм виновна. Твърде виновна, тъй като всички ме обвиняват. За това, че те познавам, въпреки че ти постоянно ми повтаряш, че това не е вярно. Познавам всеки инч от тялото ти. Всеки сантиметър от душата ти. Казват, че си лош. Казват, че ми влияеш зле, че ме използваш. Но ти си толкова невинен, колкото и виновен. Готова съм да застана пред целия свят, за да те защитя. Ще им кажа! Всичко ще им кажа! За начина, по който стои косата ти. И всеки косъм има собствен начин на мислене и застава където пожелае. За кафявите ти очи. Дълбоки до толкова, че да можеш лесно да се изгубиш в тях. Те са като лабиринт, който се опасявам, че ще остане неразгадан завинаги. За начина, по който ми се усмихваш, щом ме видиш. Усмивка, който ме кара да се разтреперя. Да почувствам всяка капчица кръв в тялото ми, да усетя всеки слънчев лъч, галещ капките сутрешна роса на тревата. За мислите ти, тъй объркани и подредени. За целите, които неуморно преследваш. За страстта, с която се отдаваш на нещата, които обичаш да правиш. За начина, по който махаш семките на динята, преди да я отхапеш. За това как винаги забелязваш обувките. Няма значение какъв е човека, ти виждаш първо обувките. За егоизма, който тлее в теб като буен огън, неспособен да бъде угасен. За непредвидените движения на ръката ти, която "случайно" докосва моята по време на разговор. За глупавата ти разумност и детска зрялост. За нежността, с която винаги се грижиш за мен, няма значение какво се случва. Не те познавам? Помисли отново. Помисли ли? Тогава ме остави да покажа на всички колко грешат. Остави ме да им го върна за това, че бяха така сурови с теб, само защото сърцата им не бяха достатъчно големи да те поберат в тях. Така е, виновна съм. Вина, която ще ме преследва цял живот, където и да отида.
© Александра Николова Все права защищены