Убеден съм, че всичко стана заради очилата.
Не че съм компютърен маниак, но се случва да прекарвам доста време пред монитора. Предимно чета вестници, надниквам в някой форум, а напоследък и в един сайт за запознанства. Ей така, само от любопитство. Иначе не търся връзки - нямам нито време, нито средства, нито нерви за подобно нещо. И без това ми се струва, че около мен има повече жени, отколкото е здравословно. Само един колега имам, останалото са колежки с претенции да бъдат възприемани като дами. Макар понякога да преминават границите на благоприличното колегиално поведение в опитите си да бъдат забелязани, предпочетени и ухажвани.
Оставил съм това на колегата - доста по-млад от мен е, неизчерпаемо енергичен, отворен за всякакви шеги и закачки. Те всички го обожават, не спират да го глезят, а мен удобно са ме забравили пред компютъра, където и се чувствам най-добре.
Само да не се беше отразило на зрението ми. Освен напрежението в очите и умората, напоследък се появи и  досадно главоболие. Това ме накара да се обърна за помощ към личния лекар.
- Ще те пратя при една моя позната - дружески ми каза той, и кой знае защо ми намигна - Страхотен специалист! Можеш да ù се довериш напълно.
Че беше страхотна, стана ясно, още щом я зърнах. Да не повярва човек, че жена с подобна външност е офталмолог. Беше като слязла от първата корица на "Плейбой", или от хиляда и някоя си серия на латино сапунка. И как ми се усмихваше само!
Едва намерих сили да отлепя погледа си от нея и да го отправя по предназначение към таблото за проверка на зрението. Не мисля, че бях достатъчно адекватен за правилна преценка, но тя изглеждаше  достатъчно убедителна, когато ми каза:
- Имам точно каквото ви трябва - и без да пише каквато и да е рецепта за очила, направо ми подаде един чифт. Съвсем обикновени на пръв поглед, само дето стъклата им имаха някакъв лек розов оттенък, който малко ме озадачи. Изглеждаха някак несериозно.
Тя обаче не ми даде възможност дълго да се чудя.
- Не ви съветвам да сядате без тях пред компютъра си. Веднага ще усетите облекчение. - После ме погледна някак странно, така май жена никога не ме е гледала, и прошепна дрезгаво - Ще направят живота ви вълнуващ.
Докато прибирах очилата с треперещи от притеснение ръце, мина ми през ума, че последното ми се е счуло. Защото когато я погледнах, тя вече говореше по телефона  и имаше съвсем делови вид. Едва ми кимна за довиждане.
Изпробвах ги на другата сутрин. Изненадващо, в сайта за запознанства ме чакаше съобщение. Отворих го, и за момент сякаш попаднах в друго измерение. А може и да съм получил микроинфаркт, сърцето ми ме разтърсваше целия, чак до болка. С една дума - бях шокиран. Никога преди не бях получавал нещо по-мило, а когато видях снимката на жената, съвсем се смаях. Не можех да сбъркам това лице и тази усмивка. Беше докторката, офталмоложката от вчера. И точно тази жена ми пишеше, че  била впечатлена от мен и иска да станем приятели!
Цял ден не бях на себе си, до такава степен, че изобщо не се замислих как ме е открила в този сайт, без дори да съм се регистрирал. Не помня дори какво ù отговорих, макар да го обмислях до края на работния ден.
Но от тогава не престанах да мисля за нея и да търся начин да се свързваме. Изобщо не усетих кога съм станал толкова зависим от нея, до степен да се влюбя съвсем като хлапак. Постоянно ù изпращах виртуални букети, определях ù виртуални срещи и я водех на виртуални вечери в скъпи ресторанти. Постепенно моят виртуален живот изместваше другия и  придобиваше много по-реално значение от него.
Мислех, че отдавна съм надживял плътските удоволствия, поне що се отнася до брачния ми живот, но сега бях свидетел на истинско възраждане. Бях неудържим и нежен  виртуален любовник, непресъхващ извор на съвсем истинска страст и съвсем реални плътски желания. Промяната в мен явно бе съвсем очевидна, щом и жена ми, която почти не ми обръщаше внимание, я забеляза и подхвърли нещо хапливо, типично в неин си стил. Това ни най-малко не ме притесни. Бях открил нов, истински смисъл на съществуването си. Останалото бяха подробности.
Един ден моята любима ми писа, че има изненада за мен. Бях приятно развълнуван от мисълта, че е подготвила нещо специално за мен. Но, честно казано, съвсем не очаквах точно това. "Безкрайно съм щастлива" - пишеше - " Ще си имаме бебе!"
"Много сладка шега" - написах аз, леко озадачен.
" Съвсем не е шега" - получих бърз отговор - "Ще ти пратя снимки на детската стая. Имам план и как да обзаведем нашата спалня, любов моя".
Не знам как се случи. Сигурно съм понечил да си разтрия челото, трябва да е бил някакъв неволен жест. Дори не усетих как очилата ми са паднали, просто в един момент видях, че лежат строшени до крака ми. Събрах парчетата съвсем механично и ги изхвърлих, а когато се върнах, осъзнах, че изпитвам  страх да погледна към монитора. Ужасно бях объркан. Нямах никаква идея какво се случва и усетих как целия плуввам в пот.
Когато все пак вдигнах очи към екрана, от съобщенията нямаше никаква следа. Прерових целия си архив, после търсих и нейния профил - нищо, абсолютно нищо. Като че ли някой с магическа пръчка беше изтрил всичко само с един замах.
Няколко дена се лутах като изгубена душа, без да мога да реша каквото и да е, знам само, че се чувствах съсипан и все се надявах, че ще се появи. След като това не се случи, реших аз да я потърся в кабинета ù.
Посрещна ме едра възрастна жена със строгия вид на гимназиална преподавателка, за  която реших, че е сестрата. Попитах за лекарката, но тя кратко и все така недружелюбно ми отвърна, че именно тя е въпросната лекарка.
- Не, не сте вие! - почти извиках аз - Може би е съвпадение на имената...
- Нищо подобно! - отсече тя и ме изгледа смразяващо - Работя в този кабинет от двайсет години!
На излизане ми хрумна да попитам личния си лекар, нали все пак той ме изпрати при нея, и  набрах номера му. Нямах търпение да ходя чак в кабинета му. Казах му, че съм си счупил очилата, но когато съм отишъл, съм попаднал на друга докторка със същото име.
- Не може да бъде, имаш някаква грешка - категорично ми каза, и допълни - Познавам я от двайсет години.