Беше уморена от дългото вървене.
Загледа се в дървената пейка на отсрещния тротоар и пресече.
С последни усилия свали раницата от гърба си и я стовари върху дървените летви. Оправи дългото си черно манто. Пристегна шала около яката и седна. Кръстоса краката си. Извади кутията с цигари и запали.
После се облегна изтощена.
Свечеряваше се.
Въпреки това усети някаква особена наслада. Изненада се, защото минути по-рано си мислеше, че от тялото й изтичат последните капки енергия, отредена й да движи физическото тяло.
Усмихна се.
Ясно. И този път не беше краят.
Загледа се в минаващите около нея хора. После фокусът постепенно се замъгли и зад движещия се поток открои лъскавата витрина на „марковия” магазин.
Постепенно започна да очертава с поглед детайлите.
Манекени в „стоп-кадър” на някакво движение. Елегантни дрехи от последната колекция, гарнирани фино с аксесоари и модни допълнения. „Замръзнали” в полет падащи есенни листа. Обливаща златно-бяла светлина в леко лилавеещ оттенък.
Беше сигурн ...