И беше ден, и беше нощ.

И после пак, и пак, всеки

ден – все едни и същи

неща. Но ето я пролетта,

чука на вратата и носи в

едната си ръка подарък:

нима това е любовта, която

ти пожела? Или мираж, просто

роден от желанието на твоята

душа? Нарисувай любовта,

сложи ѝ форма, цвят,

опиши нейната красота. Можеш

ли, намираш ли точният цвят,

с който да нарисуваш нейната

пълнота? Страх ли те е?

Нима това е ехото от една лъжа,

Която може да разчупи,
току-що залепената ти душа?

Любовта е свобода, над

всички неща. Достоен ли

си за нея сега? Можеш ли

да скочиш в неизвестността,

да продължиш, да я търсиш.

Да оставиш всички сигурни

неща, само за да вкусиш любовта?