На перона, зад планините от багажи в нетърпеливо очакване стояха нервничeщи, с премръзнали крайници от декемврийския вятър, пътници. Влакът закъсняваше вече с час, сякаш идваше от оня свят... Впецепението им за миг бе разкъсано от едва доловимото потракване на колела по релсите... Всички се засуетиха... оживяха... Всеки бързаше да пристигне на място, където го чакаше топла, задушевна атмосфера, коледната трапеза и грейнали от усмивки очи... Те не предполагаха, че няма да стигнат съвсем навреме за празника...
Христина се огледа равнодушно и сякаш никого не виждаше... Качи се... Влакът беше претъпкан от сиви пътници... Все някой сръчкваше другия до него и нахално му кряскаше... Близо се кикотеха група жени, с празен смях... Тя само вътрешно се засмиваше на дребнавостта, която запълваше душите им... Пред нея се сменяха редица картини, но сякаш тя се взираше отвъд тях...
Отиваше да види новороденият си племенник... Как й се искаше да му занесе искрица от божията любов, да му подари една зв ...