Денят вървеше към своя край. Слънцето клонеше на запад и оцветяваше небето в преливащи се пурпурни нюанси. Павираните тесни улички и разноцветните сгради на Варшава се окъпваха в златисто и придобиваха магически вид. Хората се бяха спуснали към домовете си след дългия работен ден и сякаш не забелязваха приказката, която светлосенките на града разиграваше пред очите им като на сцена.
Железопътната гара бе по-оживена и от курник. Различни влакове пристигаха и тръгваха на някъде. Забързани граждани тичаха по пероните, за да не изпуснат последния превоз за тяхното населено място. Множество гласове се сливаха във въздуха, а пронизващото свирене на локомотивите се извисяваше над всички и заглушаваше думите им.
Едно кльощаво русо момиче, стоеше на пейката в чакалнята и сякаш не ѝ правеше никакво впечатление целия хаос наоколо, който бе обичаен за гарата на столицата на Полша. Светлосините ѝ очи се бяха вкопчили в тънките пръстите, които тя нервно пречупваше. Прехапваше напуканите си розови ус ...