Влюбени
Тя го забеляза няколко дни след погребението на съпруга си. Кадеше пресния гроб с тамян, когато няколко метра вдясно видя млад мъж, седнал на земята. Стиснал глава между коленете си, не помръдваше, само потрепването на гъстите му къдрици подсказваха, че плаче беззвучно.
Младата жена остави кадилницата и седна също на земята. Гледаше непознатия и се чудеше дали да го заговори. Мъжът носеше същата риза като починалия ѝ съпруг – синя, на квадратчета, с разкопчани няколко копчета.
-Жив в гроб не се влиза – ѝ каза съседката на погребението. – Няма нужда от сълзи. Мисли как да продължиш живота си. Млада си. И за щастие, нямаш деца.
Тогава не разбра смисъла на казаното, но сега се вгледа в облаците над планината. Дърветата бяха зелени, чуваха се птичета рано сутринта, на няколко крачки от нея седеше млад здрав мъж, а тя обикаляше този гроб като малоумна, сякаш щеше да върне времето назад. Погледна към близката зеленика. Дали ѝ се привидя ангелче?
Жената стана и завърза черния шал като ...