Когато Тони изрекъл първата си лъжа, бил на около 6 години, да речем. Било един прекрасен юнски ден на 1987, да речем.
Милата му баба го повикала, докато гледал Мечето Ръкспин по сутрешния детски блок на първа програма. Дала му една поомачкана банкнота от два лева и му заръчала да отиде до магазина срещу хотел Плиска. Оня, големия, с надпис КООП и да закупи една палка шпек, половинка ръчен и една кутия "Стюардеса".
Тръгнал Тони по пътя си, но не щеш ли видял Гогата, който му бил отколешен другар (макар и на крехката възраст от 6) и след много кратко увещание, отпрашили не точно в магазина с надпис КООП, ами в сладкарница "Мимоза", която се помещавала на партерния етаж в хотела. Там сгънали по един еклер, изпили по една жълта лимонада и понеже Тони бил на кеф тоя ден, после поиграли на джагите, дето били в подлеза на Плиска - всички го знаете. В крайна сметка, приходната част на баланса излезнала на + петдесет стотинки, докато в разходната била посочена счетоводна загуба от лев и петдес ...