ВНУЧКА
Август изпепеляваше с незапомнени горещини. Слънцето сипеше жар и спичаше земята. Никакъв полъх, тежкия въздух беше в плен на маранята. От седмици, нито капка дъжд- тегнеше досада от палещия зной и безконечната жега.
Старецът влезе в претъпкания автобус и се подпря до вратата. Нямаше го нахалството, присъщо на много възрастни хора, които застават до седалката на някой младеж и с поглед просят за мястото. В плетена мрежа, от ония старите, които отдавна бяха излезли от употреба, носеше сливи, събрани във фуния от вестник. Сложи в мрежата и букета - рози, гергини, шибой, маргарити. Беше гладко избръснат, а снежно-бялата коса грижливо сресана. В спокойните светли очи, прозираше стаено оживление, едва забележимо се усмихваше на мислите си. Изтри капчиците пот от челото си и слезе.
Асансьорът не работеше. Сърцето се разхлопа, но не спря да почине. Задъхан натисна звънеца.
- Дядооооо! Още вчера се върнах, защо не дойде? – Надежда се хвърли в прегръдката му и го нацелува.
- Милото ми мо ...