Опитът да задържиш съня с нереалните му багри и изчистените от примеси усещания е точно толкова безсмислен, колкото и домогването да остане при теб отиващата си любов. Те се изплъзват като хлъзгаво влечуго и в ръцете ти остава мъртвата пъстра кожа, която не хапе, но и не гали.
Събота е, мамка му, и поне днес трябваше да се отложи срещата със самотата ти. Невъзможно е да върнеш сънуването, вече дори и не дремеш. Ставаш и палиш цигара преди още да е кипнало силното турско кафе. Пиеш го и после се надъхваш като войник преди атака. Влагаш всичко от себе си, че даже и отгоре, и придаваш на квартирата си почти приличен вид.
После се ровиш из интернет, четеш, каквото ти хване окото, но този път старателно избягваш темите, свързани с професията ти. Размисляш се за дуенде – очевидно много модерно в последно време. Никой не е дал точна дефиниция за него, дори и Лорка. Явно това е таласъм, който не живее навсякъде и рядко се показва. Някои го оприличават на оргазма и тук вече ти е малко по-ясно, ...