Заместник-председателят чу разговора между охранителите случайно. Може би табелата, която още стоеше залепена на вратата на кабинката – „Тоалетната е в ремонт“, ги бе заблудила, че са сами.
– Познаваме се от деца. Добър човек, но особняк. Щурак. Показа ми пистолета. Най-обикновен воден, пластмасов пистолет. „Нарочно – каза – го избрах червен на цвят.“ Целта му е да напръска Председателя по време на словото му и така да стане известен. „Всички издателства – вика – ми казват едно и също. За да ме издадат, трябва да съм известен. Да, ама за да стана известен, трябва някой да ме издаде, разказите ми да стигнат до читателите. Параграф 22.“
– Не трябва да го допускаме до трибуната.
– И аз така мисля.
– Най-добре е още сега да го изолираме.
– Ако не го намерим, защото нямаме много време – след десет минути конференцията започва, ще го спрем на стълбите. Ще застанем от двете страни на сцената. Облечен е с дънки, черна риза и бяло, пухено елече.
Стояха в двата края на подиума, в близост до стъл ...