Духнал вятър. Сътворил вълни, големи вълни... Те се изпълнили със сила и се устремили към белите камъни. Носели в себе си заряда на горещия летен ден. Толкова тежки били, че искали мигновено да се пръснат под напъна на вътрешната си енергия, която ги изпълвала и им давала сила. Препускали в дива надпревара да разцелуват камъните...
Брита цялата се втвърдила от собствената си обърканост. Нещо в нея стягало мускулите ù, като буца засядало в гърлото ù и я измъчвало. Чакала от доста време. А то все едно не съществувало. Сляла се с белите камъни. Надявала се да прочете нещичко върху сребърната вода.
Дума доста се заиграла в морето. Харесало ù да се плъзга по повърхността му. Този танц, който била подхванала, така я увлякъл, че дори и буквите диво трептели в прегръдката ù. Носела се в буен ритъм заедно с вятъра. Тогава огромни облаци се сдружили и скрили слънцето. Вятърът, щом усетил, блъснал морето и вдигнал вълните. Дума се впуснала върху гребена на най-голямата вълна и се приготвила за ср ...